Определени моменти съпътствани от определени състояния понякога ни карат да се чувстваме безкрайно жалки. Всеки  знае за непонятното пространство в което се намираме,чийто окови ние самите не искаме да пускаме от страх  или може би от нещо друго,незнам.. Рефлекс?  Захванали сме се в битката  с  живота без да пускаме минавайки през всяка дупка,всеки ров. Като цяло личността в дадени моменти рухва,логично е.. и някак си се губи в неизмеримата околност,спира  да намира себе си,или по-точно се лута  в  изопачените представи за  своето съществуване. Тогава човек се чувства неоткриваем и именно - безкрайно жалък.  Напрежението напира и силата за морал и трезвен разум започва да изчезва. Тогава човек изпада. За миг,за минута,дни,години.  Открих нещо. Не топлата вода,а малката пластинка  която би отключила механизма способен да помогне на самосажълението да изчезне и всичко негативно да отстъпи с крачка назад,а именно -характера. Сила която е нужна,но която не винаги присъства в изградилото се вече човешко същество.  Оттам идват грешките. Липса на характер,отговорности,задължения. Или иначе казано „Трудностите пред който сме поставени”. Така съм по-разбрана. Това което се опитвам да обясня се крие точно в тези няколко думички,до болка познати. Времената са доста по-динамични и лека полека става все по-задължително човек да се изгради бързо,за да оцелее. За да се изгради душевното състояние трябва малко повече време,което динамиката поглъща могъщо.   И пак проблема-липсата на характер.  Непонятни фрази,думи,словосъчетания зададени под формата на въпроси,чийто отговори всеки от нас търси през целия си живот,някой са реторични,други без              отговор,невъзможни,нереални,истински,фондаментални.  В тази моя неосъзната или по-скоро осъзнаваща се възраст силно и убедително мога да заявя,че не разбирам НИЩО. Намирам се в центъра на неосъзната фаза и това не ми позволява да измеря правилната  дистанция между грешното и правилното и между морала и желанието. Контрола по време на този етап е може би бариерата,която характера силно и упорито се опитва да разбие. Силата за разбиването й я няма. Причината-характера,в тази част от живота се гради,преди това се създава,след това се утвърждава . Ако човек притежава нужния смел характер,силен,упорит,който да защити духа,то трезвото мислене ще го бъде. Сложно е или прекалено просто.. ....

А аз понякога рухвам и се чувстваме прекалено жалка,но единствено пред себе си.