|
Седнала бе на бара, за да отдъхне. Това място и беше до болка познато. Години наред бе споделяла с прашната обстановка и смях и сълзи,бе отваряла страници,бе прелиствала,бе затваряла хиляди житейски книги. Там на онзи стол. Всяка самотна вечер. Червило,копринена рокля и.. самота.
Познаваше редовните клиенти. Всяка вечер някой нов посетиел неуспешно сядаше на празното място до нея,с чаша мартини.. А мястото одавна беше заето от самотата. До нея седеше изправена на пръсти, също толкова красива. Ала красотата й бе заличена от слепота и мръсотия, а хиляди чаши алкохол бяха изтрили блясъка й.
Собственик на заведението бе един стар мъж,който до преди няколко дни стоеше зад бара. Наричаше го "сродна душа". Бе огледало на всяко нейно преживяване,всяка радост,болка и сълза която тя имаше нужда да сподели. Той бе там зад бара.. готов да подъде ръка и може би,малко уиски. ТЯ обожаваше уискито. Горчивият вкус разреден със сълзите който се стичаха по бузите й и размазваха грима на очите й вече почти не го усещаше.....
Днес пак имаше нужда да е в заведението. Роклята тази вечер й стоеше изненадващо добре. Подчертаваше бедрата,гърдите й изпъкваха през копринения плат и контрастираха деликатността на таза й. Червеното червило бе неустоимото оръжие на което тя наблягаше,миглите й бяха дълги и черни разкриващи нежните й скули.. а очите й тюркоазено зелени,чувствени и дълбоки.
Силен аромат на страст се усещаше във въздуха когато тя го поместваше с леки стъпки докато изостряше деликатната си походка. Финес,сексапил.. и тъга в очите. Вяра,увереност.. и липса.
Седнала и търпеливо изчака.
И днес обстановката не бе друга. Клиентите бяха обичайните. Двама трима я поздравиха,другите не посмяха да нарушат дяволския ангел в духа на дамата. Още с влизането й атмосферата се промени. Но тя мълчеше. Влезе и дори не отмести поглед за да види какво се случва наоколо. Усещаше всяка енергия във въздуха и това й бе достатъчно.
Бара беше пуст,а тя седеше на стол отдалечен от задимените пространства в който безделници отпиваха с безмислие от чашите си.....
Може би бе уморена,всичко това и бе толкова познато,че тя сякъш не го виждаше.. Знаеше за всяко движение на бемълвните,всеки поглед галещ тялото й и всяка мисъл минаваща през умовете им. Тя просто отиваше за да седне на стола,на бара.. да седне до самотата която й бе другар. Да поговори със стария човечец,който държеше заведението. Да мине времето в края на което червилото ще се изтрие,очите й ще се иморят да плачат и.. съзнанието й ще спре да мисли.. А уискито просто ще потъне в гърлото й ,заедно с цялата си горчивина. ....
Случваха й се неща за който май беше по-добре да не мисли.. Но не бе по силите й. Чувстваше. Бе жива и живееше. Съществуваше,но чрез сивата страна на живота. За всичко цветно са нужни двама,а тя нямаше възможност да си позволи дори един по-цветен миг. Неодавна се бе разделила с донякъде поредната любов в живота й. Бе от онези жени,чийто сърца се завладяват бавно, чрез много усилия и търпение. Бе от онези жени който заобичат ли ведниъж трудно се отказват от любовта си. Не за първи път оплакваше любовта и трудността й да се справи с нея. Не за първи път се подиграваха с чувствата й.. и тя го е правила. Не веднъж! ....
Тя бе влюбена. Безумно влюбена в излюзията. Именно идеата за недостижимото и борбата която тя води за тази любов й придават смисъл на дните. Бе рисувала хиляди любовни картини,но боите избледняха,четките се втвърдиха а чувството.. то изчезна. ....
Всички мисли оплетени в разум и съзнание.. всички картини изгубени из мечтите,реалността.. всички спомени в миналото,надежди в бъдещето.. всеки път, всеки забит в гърба й нож,я правеше все по-силна. Но тя нямаше нужда от сила.. знаеше че я притежава,просто трябваше някой да й напомня за това. Имаше нужда от напомняне! Имаше нужда да разбере какво ще се случи с нея. Искаше да разкрие отново душата си пред онзи,който все ооще обичаше. Да й напомни коя е и защо живее. Да й разкаже отново за любовта,за мечтите.. и за цветните палитри на живота. И чакаше,чакаше... без да усеща дните, без да усеща красотата. Чакаше без да има надежда. Имаше дарбата да вярва,но и тя се изгуби някъде по пътя към любовта,по който бе тичала толкова много. ....
Барманът дойде- собственика на заведението,сродната й душа. Усмихна й се. Видя колко красива бе. Усети и самотата на съседния стол. По изражението й личеше че тя е там.. ....
- Красива си и днес..
- Благодаря,постарах се!
- Нима има специален повод?
- Да! Празнувам! Празнувам.. поредната среща със самотата! Надежда,усет и.. малко уиски с лед,моля! Искам да пия.. да си кажа наздраве с тази моя вярна другарка! Дано съм красива! Дано съм достатъчно красива,защото и за среща със самотата е нужна поне капка красота.. а аз найстина съм се постарала!
.. ..
Привет.. моя самотна вечер! Добре дошла,отново... искаш ли питие?....
|
