Така ми каза ти. Думите ти сякaш успяват да продупчат бронираното ми съзнание. Не е защото ми липсваш. Не ми липсваш... или поне така си повтарям. Осъзнавам,че от теб остана само това. Спомени и думи.
Намразих те. Не можах да излъжа отново. Разкрих се. Пред теб бях отворена книга,а ти обичаше да четеш. Може би успя да ме разлистиш,а може би не съвсем. За теб бях „спомени и думи” а ти? За мен ти бе действия и бъдеще... Да,мойто мечтано бъдеще. Перфектният човек. Затова, ти успя да забравиш всичко с лекота и да продължиш да живееш.. а аз? Аз понякога пиша и спомням си. Лошо е!? Не,далеч не е.. аз така живея. Чрез спомените описвам думите,а с думите рисувам бъдещето си. Нека отново да звуча нелепо. Критикувай,аз не те усещам. Гласът ти е безмълвно оглушен от болката. Очите ти са загубили блясък и цвят. Не съм подвластна на обичта си към теб. Не и днес. Разруши се всичко. Неусетно и болезнено Тъмнината превзе чувствата,но не и спомените. Отне ми усмивката,но не и думите.. ....
Не усещам липса. Връхлетя ме сила и разбрах коя съм. Пуститен вятър продуха страниците от книгата на съзнателният ми живот. Отворена бе там,където пишехме заедно. И сега.. остана моя честта да я допиша,сама, докато не започна отначало. Ще черпа от всички СПОМЕНИ и ДУМИ,който създадохме заедно, на който ти ме научи. Ще продължа да живея по онзи мой начин,който ти не прие.. но някой друг хареса.....
Аз съм „спомени и думи”. Нека всички те са посветени на теб създателю на творческото ми аз,за да разбереш че вече единственото което може да опише красивото в приказката ни,където с теб бяхме главните герой, са само спомените,изрисувани чрез думи. Прости ми че спомням си и още изписвам те с всяка своя дума,неволно е.
И когато ми зададат въпроса коя съм ще цитирам фразата ти.Плашещо е. Нима някой друг ще проникне в мойте спомени,нашите спомени. Нима някой друг ще отгатне думите посветени на теб. Едва ли.. Но и на него ще подаря нови думи и нови спомени. Наши.....
.. ..
Ти отвори книгата на живота ми и заедно написахме първите редове. Сега всичко започва с теб. Първите изречения,първите цитати.....
„Спомени и думи.’....
Прости ми. Ти описа ме такава в онези редове.....
Прости ми. Това остана от теб,незабравим мой авторе.
